Светлината пак угасна,
денят се във вечерна рокля премени.
За сбогом Слънцето ми махна,
а небосклонът се в мрачна перелина обви.
Изведнъж нощта заля ме,
понесе ме във вихъра на сладостта.
Разказа ми тя вечни тайни,
осветявайки ми пътя към дома.
В сърцето ми запя магия,
Луната нежно ме докосна със своята милувка.
В тази нощна идилия
се отдадох на изпепеляваща целувка.
Сгуших се в прегръдката на полунощ,
затанцувах валс с ярките звезди.
Приказка небесна потъна в разкош
под звуците на музикантите щурци.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
