Намирам се в дупка черна.
Дълбока непрогледна бездна.
Няма ни лъч светлина.
Виждам единствено мъгла.
Моля се, удрям и крещя.
Как иска ми се оттук да се спася!
Търся милост, капчица надежда,
Но пак сблъсквам се със съдбата нечовечна.
Сядам на земята и затварям аз очи.
Не желая страхът ми отново да си проличи.
Призовавам своето търпение
И мечтая за едно-спасение.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
