Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
За поредна тъжна нощ в стъклените чаши се налива силен алкохол, в който ума си бързо да удавим. Към дъното пропадаме след всяка жадна глътка, но пука ли ни? Не. Живеем вече само и единствено, за да усетим тръпка. Без предписание лекарство, в бутилка маркова и скъпа. Изпиваме парещата гърлото отрова и за миг забравяме всяка своя мъка. Леко ни е, душите ни се смеят, подвластни на опиянението. Щом отмине то обаче, те отново ще заплачат, защото ще настъпи сутринта на равносметката.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
