Когато душата се пречупи,
А сълзите засъхнат.
Когато леденото сърце се счупи.
А думите в пустинята заглъхнат.
Когато ръба на ножа до китките опре,
ноктите в кожата се впият.
Когато животът в мен замре,
Оставяйки частите от мен в калта да изгният.
Когато гледам право към смъртта,
А силите ми от отчаяние са изцедени.
Когато чакат ме демоните в пръстта.
Когато всички надежди са отдавна умрели.
Когато стигна до това свое желание,
Ще бъдеш ли до мен?
Ще хванеш ли ръката ми без колебание?
Ще спасиш ли живота ми поне за още един ден?
Когато и да се случи това,
Сграбчи ме здраво и не ме пускай.
Не ми позволявай да остана сама
И повече никога не ме напускай.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
