Кула вдигам до небето.
Трупам, зидам и строя!
Скривам от света сърцето
с блоковете, съградени от лъжа.Първо беше мъничка стена,
после - замък без прозорци.
Като зад маска крия се зад тях,
страх изпитвам от човешките пороци.Зад залостените порти
бягам в кръг насред от лъжи палат.
Ридания безмълвно следват ме като придворни,
а аз - кралицата - тъне в душевен хлад.Изолирано е кралството от мрамор,
в него съществува само моя милост.
Управлявам безсърдечно и напразно,
във властта на плещите си се оплитам.Да докосна искам нежно с бледа длан
себеподобните зад граница, да ги обикна.
Палатът мой на разстояние държи ме в капан,
единствено с лъжа принудена съм да откликна.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...