До основи унищожена,
От прахта издигам се отново.
Отърсвам се без изобщо да съм омърсена.
Захвърлям надалеч миналото си жестоко.
Намирам сили пак да се надигна,
Волята не успя да ми отнемеш.
Като вулкан отново ще изригна.
Душата ми не ще успееш този път да вземеш.
Усещам силата непримирима
Как надига се в мен.
От мръсотията срамна вече съм измита.
Раждам се наново в този тъй съдбовен ден.
Вихрушка навсякъде се вдига,
Вятър и пясък веят се в небето.
Но така падналият ангел се издига
Все по-високо над полето.
Светлина обагря всички части на света.
Крилете бели отразяват ярките лъчи.
От днес започва моята борба.
Този път никой няма да мълчи.
Енергия в кръвта кипи,
Разпръсква се из цялото ми същество
Готова е светът да покори,
Да се бори с тъмното човешко зло.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
