Все едно
Вече нищо няма смисъл
Някъде далеч себе си изгубих
Доброволно животът от сърцето си прокудихДните превърнаха се в седмици
Бавно, но стремглаво последваха ги месеци
Още чакам чувство на промяна
Но струва ми се, че вече всичко е измамаИстина или лъжа
Загуба или борба
Не откривам логика в нищо от това
Нямам сили напред да продължаВсе едно
Вече нищо не ме интересува
Безразличието се тихичко зад мен прокрадна
Очевидно е, че мъртва съм отдавна
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...