Парче по парче разпадам се аз.
Каменното момиче превърна се в прах.
Вятърът прашинките отвя.
Колко ли надежди далече разпиля?
Из небето понасят се диво.
Следват въздушната маса.
Превръщат се в нещо красиво.
Светът е окичен с нова украса.
Загубих своите частици от душата,
Но те светят по-ярко от преди.
Нищо не отиде в мрака.
Станаха част от многобройните звезди.
Нощта е тъмна и мрачна,
Но облаците не ще ги скрият.
Нека се докосна до енергията ми невероятна.
Мен с космически си лъчи пак да покрият.
Все още ги виждам.
Ето там горе силно блещукат.
А моят дух отново приижда.
Звездният прах дава ми сила.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
