Mess

Твоята дъщеря

Съжалявам.

В очите ти никога няма да бъда перфектната дъщеря. Винаги ще има нещо, за което да ме накараш да се чуствам зле. Ще намериш причина да ме нараниш. Винаги е било така. Но не разбирам защо.

Не харесваш външния ми вид. Ядосваш се, когато ти противореча. Критикуваш ме за всичко. Точно ти си този, който успя да ме превърне в едно нищожество, страхуващо се от целия свят.

Но не мисля, че някога ще узнаеш за усилията, които полагам всеки ден, за да стана това, което ти искаш да бъда. Колко много от себе си давам, за да получа одобрението ти. Но накрая винаги не съм достатъчно добра за твоите стандарти. Ти постоянно очакваш повече от мен, но не разбираш, че вътрешно се разкъсвам.

Никога не спря да ме контролираш.

"Вържи си косата, приличаш на чучело. Изправи се, не се изгърбвай. Изглеждаш толкова странно. Хората се плашат от теб. Държиш се отвратително. От теб нищо няма да излезе. Ще станеш курва като майка си, държиш се точно като нея. Срам ме е от теб. Ти си кръгла нула. Спри да ядеш, ще надебелееш."

Това ли казва един баща на собствената си дъщеря?

Не мисля.

Мама беше права да те напусне, ти я малтретираше. А сега аз съм жертвата.