Правих много грешки,
дори може би безброй.
Изричала съм думи тежки,
лек дъжд съм превръщала в порой.Крещяла съм с цяло гърло,
цялата вселена винаги проклинах.
Удрях се в каменното дъно,
щастието непрекъснато издирвах.Погледът ми бе премрежен,
сълзи ронех, борейки се с копнежа.
Някъде бе той далеч отнесен
да зърне светлината малка на надежда.Да ме докосне с лъчите си омайни,
да прокара сили в жилите ми изтощени.
Нека да ми шепне приказки безкрайни,
да ме води по пътеки си светли.Ще бъда нейна вечна спътница,
нека надеждата ме хване здраво за ръка.
Ще се возя в златната й колесница,
сбъдвайки своята мъничка мечта.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...