"Защо отблъскваш всички, който те обичат, включително и мен?" - попита ме майка ми с недоумяващ тон, докато очите й се пълнеха с горчиви сълзи.
Аз бях ужасна дъщеря. Знаех това.
Мигом извърнах поглед. Нямаше да й позволя да види колко болка се беше просмукала в мен. Щях да се направя на непукист. Отново.
Не й отговорих. Игнорирах я за пореден път, като усещах как сърцето й се разбиваше в земята на милиони парченца. И аз бях причината. Наранявах я...Както правех с всички.
"Защото ме е страх от самата себе си и така е по-лесно" - крещеше умът ми, но думите така и не бяха произнесени на глас.
Съжалявам, мамо.
Но се боря със себе си.
А дори дори не знаеш.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
