В изоставената стая
зловещо свири вятър от прозорец счупен.
Малка свещ в ъгъла догаря,
животът мил оттук отдавна е прокуден.
Мазилката се бавно на парчета рони,
сякаш сълзи лее в застинал ад.
Върху белите стени се отразяват клони
и рисуват картини тъжни на разпад.
Времето тук спи,
часовникът върти се в порочен кръг.
Нищичко с години няма се промени,
стаята потънала е в чиста скръб.
Има ли си обитател тази стая?
Жив ли е изобщо или е мъртвец?
Врата олющена да се открехне няма,
призраци самотни бродят винаги безчет.
Крак не стъпвал тук е никога,
гният спомени несъществуващи и снимки.
Разпадат се под напора на вечността,
като прах издъхват с гаснещи усмивки.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
