Лутам се безкрайно из тъмната гора
В отчаян опит себе си да открия.
Но оставена съм аз сама.
Миналото от ума си не мога да изтрия.
Бягам с пълни сили,
Вечно преследвана от своите демони.
Те обаче дълбоко в костите ми са се впили,
Забивайки острите си нокти и крещейки ми.
Борбата са надмощие не спира.
Твърде слаба съм пред тях.
Демоните в своята бездна отново ме прибират.
Връщам си се у дома.
Там чакат ме жестоки мисли,
Душевни мъки, тъмнина.
Но това са моите демони плашещо красиви.
Част от мен, обгърната в тъма.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
