Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Вглеждам се в очите ни. Има нещо тъй разбито. Замазано от весела усмивка То остава си прикрито.
Душите ни от рани са все така облени. Мечтите ни от разочарование са задимени. Но ние продължаваме да крием болката си страшна Разкрием ли я, може да направи съдбата ни още по-неясна.
Всички слагаме своите измамни маски. Всеки ден познатото чувство. Сърцата ни пак бъдат обагрени с болезнени краски. Животът превръща ни в изкуство.
Прекършени крила за свобода, Прекалено много предадено доверие. Ние сме едни деца. Ние сме едно сбъркано поколение.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
