Обкръжена от лица,
които смътно аз познавам.
Сред тях оказах се сама,
душата си по мъничко затварям.
В тълпата аз изчезвам
бавно и безшумно като дим.
Врата към личността си вече не открехвам.
Лицата поглъщат ме, този грях е непростим.
Те ме наблюдават зорко, отдалеч.
В капан съм, трябва да избягам.
Но нищо тук не може да ги спре.
В ръцете им лесно се предавам.
Благодарение на тях
доброволно себе си затрих.
Изолирах се от този свят,
заради тези лица се промених.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
