Уморих се битки с теб да водя,
да се караме, да плача.
Изтъканата ти зла природа
иска все на колене пред тебе да се влача.
Какво съм аз - човек или робиня?
Гласът ми ще чуеш ли поне веднъж?
Или да лазя пак за милостиня,
докато душата ми гори за мъст?
Изход няма от сражение,
долови сирените как жално вият!
Предвещават нашето разединение,
примирието затриват.
По пътя към война ние пак вървим.
Към пропастите, водещи към гибел
сякаш все повече клоним.
Само аз и ти - мой първи и вечен хулител.
Погледни поне за миг!
Виж картинката гротеска,
която успяхме да сътворим
върху планина от сълзи и омраза тежка.
Въздухът не ни достига,
и двамата сме обезобразени.
Поредната война не ти ли стига?
Тук няма победители и победени.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
