Няма да ме забележиш никога,
Аз съм сянката невидима.
Моят глас не чуваш често,
Но на мен така ми е чудесно.
Да, тиха съм и да, стоя сама,
Но не виждам никакъв проблем в това.
Добре, съжалявам, че не мога да съм като теб,
Но всеки е отделен индивид, всеки е различен човек.
Харесва ми да бъда сянка,
Аз съм като едно самотно цвете на зимна полянка.
Искам само да ме оставиш намира,
Моля те, нека отново бъда незабележима.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
