Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Ако не смяташ да обичаш истинското ми Аз, Далеч трябва да стоиш. Ако сърцето не дава ти кураж, Моля те, тръгни си.
Няма да ти се сърдя, Всички лесно си отиват. Дупката в мен - олицетворението на пъкъл. Оставят ме в нея да лесно загина.
Стои далеч от мен. Твърде наранявана съм вече. Предател не искам да виждам повече за нито ден. Времето ти с мен изтече.
Не те задържам, Вече спрях да искам да останеш. Към моите мисли аз ще се придържам. Дано да ме забравиш.
Не се нуждая от прегръдката ти топла. Знам че няма вечно тя да трае. Ти ще видиш душата ми злокобна. Ще избягаш, то се знае.
Сама ще си остана. Без подкрепа, без рамо, на което да поплача. Но всичко е наред. Както винаги, пак ще се оправя.
Оцелявала съм и преди, ще го направя и сега. Не ме мисли, боец съм по душа. През ада ще вървя сама. Там, където спомените си за предателствата в огъня ще изгоря.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
