ЖИВЕЯ ЛИ?
Когато мечтите ми са покрусени,
острата ми сабя ги съсича.
Падат в прахта сломени,
душата ми от тях безсрамно се отрича.
ЖИВЕЯ ЛИ?
Когато лутам се безцелно
в собствената си пустиня,
а да обичам става вредно
и сърцето си покривам с каменна обвивка.
ЖИВЕЯ ЛИ?
Когато съм в ръцете на лъжата пешка,
паяжините от хаос плета.
Вината изкупувам за всяка своя грешка,
а земята с червената си кръв поя.
ЖИВЕЯ ЛИ?
Когато мразя, хуля и кълна
света и всяка протегната ръка.
Часовете до края на деня броя,
за да падна в прегръдката черна самота.
ЖИВЕЯ ЛИ?
Или всичко просто е измама?
Реалност фалшива, сътворена от мъртвец.
Как трябва истински да живея,
като дори не съм жив човек?
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
