Тихи стонове слуха ми те достигат,
тръпне душата ми в мелодии феерични.
Всичките ми сетива притихват,
отдават се на сладости магични.
Вкусът на амробзия
нежно гали ми небцето.
Политам с разперени криле от еуфория
към облаци като памук високо в небето.
Живея в рай,
из всички ширини се той простира.
Рай без начало или край,
само с красота омайна, дивна.
Всяка моя крачка с цветя уханни украсена,
всяко вдишване - безценен дар.
Попивам мигове, детайли, запленена
от щедростта на божествения цар.
С планини, морета безгранични,
с мир и ангели във всяко светло кътче.
Чуруликат ден и нощ безбройни птички,
а моята мечта напът е да се сбъдне.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
