Ледено сърце тупти
в гърди, пронизани с метал.
Каменна душа без глас крещи,
но съчувствие не търси, нито жал.
С усмивка тайнствена като на Мона Лиза,
но пустиня стеле се в очите мъртви.
Нежна, невинна като месечина,
ала целуната от мисли скръбни.
Погледът - неразгадаем.
Сърце не бие вече за живот.
В този свят студен, неразпознаваем
тя не знае що е топлина, любов.
Без чувства,
само празнота.
Мракът тихичко се ежедневно спуска
да си открадне малък залък от нейната душа.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
