Обгърната съм аз от самота.
Задушавам се в прегръдката й тъмна.
Отнася ме далеч към вечността.
Превръща душата ми в локва мътна.
Поглъща ме, изяжда ме отвътре.
Моделира ме в ходещ труп.
Желая единствено да си тръгне,
Нека да се изпари от мен като дух.
Като черна дупка примамва ме надълбоко.
Изпива целият живот в моите вени.
Отчаяно се опитвам да отлетя високо,
Но, уви, всички мои надежди са сломени.
Това направи тя с мен.
Коварната дълбока самота.
Неспирна тормози ме ден след ден,
Но аз продължавам да мечтая за свобода.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
