Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Не съм била на бойното поле, но себе си наричам ветеран и следите от война все още нося, защото в мирно време съм отвръщала на нечие кроше и във врага си опирала съм ножа.
Не съм се крила в окопи, но отброявала съм последните секунди преди взрива на пуснатите от небето бомби, а викът ми смесвал се е с този на намерилите безславната си смърт сред земя на черни, повехнали рози.
Нямам и отличия за храброст, но наслоената ми униформа с барут тежи повече от военните медали. Животът ми премина в сражения, защото съм от дете закърмена с куршуми и гранати.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
