колкото и да тичам
никога няма да ги стигна
към успехите им се привличам
но съвършенство никога няма да постигна
но въпреки всичко се сравнявам
улавям се и често да завиждам
на мястото им себе си представям
искам да съм като тях, няма да отричам
гледам ги странично
с каква лекота всичко им се получава
усмихвам се горчиво, скрито
тиха завист в мен обаче се заражда
но не мога, не мога да се променя
никога няма да съм като тях
същността си неспособна съм да прекроя
аз съм просто аз
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
