Следвам другите, движенията копирам.
Вървя по пътя, който не е мой дори.
Всеки ден по мъничко загивам,
няма кой над мен да се смили.
Сякаш, че не съществувам.
Изведнъж изчезнах вдън земя.
Твърде дълго се преструвах,
че взимам своите избори сама.
Всяка дума обаче е лъжа.
От правото на глас съм винаги била лишена.
Задължена съм да скланям аз глава
пред господарите, да бъда тяхната мишена.
И стрелят те навред сега по мен,
желаят силно аз по стъпките им да вървя.
Кръв и сълзи стичат се по моето лице,
а куршумите оловни забиват се в плътта.
Колкото и да се моля,
оръжията са срещу мен насочени.
Дали за господарите съм враг, приятел, опора,
сърцата им са пощада са все така затворени.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
