Mess

Твърде много

Какво, по дяволите, не е наред с мен?!

Твърде много.

Твърде много неща не са наред с мен и животът ми.Чувствам се отвратително и не знам какво да правя. Всеки ден усещам как умирам бавно и мъчително. Искам това да спре, но не е възможно. Всеки ми казва, че това ще мине и аз също си го повтарям постоянно, но не минава. Болката само се усилва. Както и болезнената дупка на мястото на сърцето ми.

От малко дете животът ми е една голяма каша. Знаех, че всичко ще ми се отрази като порастна и ето, че така и стана. Не мога да говоря с никого, наранена съм, страх ме е от всичко и всички.

Аз съм онова странно момиче, което никога не обелва дума и не се усмихва. Което никога не вдига ръка от страх. Което не мърда от чина си и на края на деня бърза да се прибере вкъщи, не защото има спешна работа, а просто защото не може да издържа повече. Аз съм тази, което е готова да ти каже, че всичко ще е наред, но знае, че тя самата изобщо не е добре. Аз съм тази, която никога няма да изрази мнението си, защото е твърде притеснена дали другите ще я приемат или не. Аз съм това момиче.

Опитвам се да се държа добре и да се правя на щастлива пред близките си, но тази преструвка ме убива. Опитвам се да съм балансирана, но имам твърде много преживявания, които ми пречат.

Никой не може да ми помогне. Само аз. Единствено аз. Но се провалям с всеки изминал ден.