Вървя право към ръба,
нещо вътре в мен се на парчета скъса.
Искам да крещя,
светът с буен огън да опожаря!
Отнесена от вихъра,
лутам се в тунели,
а трусове отчаяно разкъсват
мислите ми подивели.
Във водите на истерия
тракам със зъби и треперя.
Замръзнала от гняв нестихващ,
трезво на живота не мога да погледна.
Може би откачам?
Може би съм от дяволите обладана?
Мир дори за миг не притежавам,
черна кръв се стича от душевната ми рана.
Всичко някак си е изкривено
като през счупено стъкло.
Реалността започва да ми се изплъзва
като пясък, потъвам в собствения си позор.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
