Същото лице, същите черти
Толкова еднакви
Същото тяло, същите очи
Но прекалено непознати
Своя поглед срещам
Виждам на дявола творение
Не се познавам, нищо не усещам
Пред мен стои счупеното ми отражение
Огледало на парчета
Образа ми блед пречупва
Непознат човек пред себе си аз срещам
Чудовище управлява вече моите чувства
Маските ги няма
Всички са свалени
Същността ми наяве се показа
Болка и самота върху огледалото са отразени
Протягам внимателно ръка
Пречупеният образ изучавам
Изправена съм срещу непознатото сама
От дълго време спрях да се познавам
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
