Мощен, буреносен ураган
В душата емоциите ми е събрал.
В окото на предвещаващата буря
Готова съм страховете си да чуя.
Вихрушки вият се над моята глава.
Съборена съм на земята съвсем сама.
Пометена от човешката съдба.
Нищо не мога да направя - слаба съм и мра.
Спомените - разпилени като прах.
Мислите - отвеяни само с лек замах.
Щастието - надалече пропиляно.
Сълзите - отпечатък за сърцето ми замряло.
Всичко беше ми отнето изведнъж
Без въпроси, без предупреждение.
Част от духа ми вятърът отнесе.
Животът ми далеч от мен пренесе.
Бедствието отмина бързо,
Но действието ще бъде то за дълго.
Вече притежавам само кухото си тяло.
Ураганът победи в борбата за духовното ми цяло.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
