Странно нещо е живота.
Трудно е да бъде обяснено
как срещнах се с някои хора.
Хора, каращи ме да гледам нагоре към небето.
Често бях сама,
но тези хора появиха се изневиделица.
Преобразиха малкия ми свят,
смениха сезона в моята душа, обладана от снежната виелица.
Чудно как някои ме приеха
без страх, без капка колебание.
Място в сърцето ми успяха да заемат,
да се превърнат в сила, щом застигне ме страдание.
Нещо в мен се промени.
Дори сама се изненадвам от това.
Превърнаха се бързо в мои приятели.
Благодаря, че с тях срещна ме моята съдба.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
