Ред след ред
Стих след стих
Думи леят се навред
В тях себе си открих
Чувство странно, твърде нереално
В мен бавно се събужда
Чувство необятно, тъй прекрасно
Болката сякаш от душата ми прокужда
Източник на сила
Доза сладост, вдъхновение
Започна ли да пиша
Реалността губи своето значение
Съдбата твърде много ми отне
Често мисля над това
Но също даде ми криле
Знам какво е да летя
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
