Прокуден от хорските сърца,
Духът ми броди из дебрите на нощта.
Сам - самичък във въздуха витае
Треперят му ръцете, докато ридае.
Безшумни стъпки влачат се лениво.
Страданието следва ги покорно.
Всичко в душата му вече е прогнило.
Единственото останало е само грозно.
Вик раздира отново света.
Навсякъде обаче тъне глухота.
Забулен от мъглата, мъката събрал.
Духът в човешка форма пак остава неразбран.
Последен опит прави, но дотам.
Отговор не получава.
Сяда на земята черна, потънал в своя срам.
Нищо повече не му остава.
Сега зъзне той насред пустошта.
Болка пареща по тялото му гори.
Той дух е вече, няма я човечността.
Болката всичките й следи изми.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
