Не исках да се прибирам обратно вкъщи.
Не исках да чувам отново вашите крясъци.
Бих направила всичко, за да спра това.С дни не можехте да ме накарате да си тръгна от дома на баба и дядо, за да се върна обратно при вас. Дойдохте и ми обещахте, че всичко ще е различно. Заклехте се, че никога повече няма да се карате.
Повярвах ви. Върнах се у дома. Прекарахме вечерта в игри и усмивки. Но знаех, че те не бяха истински. Знаех, че и дадените обещания нямаше да издържат дълго.
Още на следващият ден всичко се върна в обичайния си ред. Двамата отново започнахте да се обиждате и да се биете, а аз отново се криех в стаята си с гръб към вратата, опитвайки се да възпра напиращите сълзи, докато краката ми трепереха от страх от поредния зародил се от нищото скандал.
Все още чувам караниците ви и си спомням за този миг, в който се кълняхте, че никога повече няма да се държите по този начин един към друг. Все още си нямате и на представа какво ми причинявахте.
Излъгахте ме.
Никога не се бях чувствала по-предадена.
Из мрачното ми детство
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...