Спомняте ли си си колко бяхме малки?
Как играехме си с плюшени играчки?
После тичахме навън на двора,
Детски смях огласяше простора.
Непринудени усмивки сияеха по нашите лица,
Тогава това бяхме ние - деца.
Но вече всичко е много по-различно.
Порастнахме, запознахем се с реалността.
Нараниха ни, изгубихме невинността.
Липсват ми онези дни, в които "игра" значеше просто игра,
Но, за съжаление, вече сме порастнали деца.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
