Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Може би съм тук излишна, виждам как отдръпвате се настрана.
Всичко в мен крещи "Различна", но действията ви пронизват ме като стрела.
Но коя съм аз, че да ви съдя? С вас сме сякаш от различни светове. Предразсъдъците не мога нивга да пропъдя, вместо в приятели, превърнахме се във врагове.
Черната овца в бялото ви стадо, сред цветята трън бодлив. Отлъчихте ме бързо още отначало, останах вън от портрета ви щастлив.
Без истории или спомени, без снимки и моменти. Страниците помежду ни останаха затворени завинаги, залостени с решетки.
Ще мълчите, пак ще ме гледате накриво. Нека по-добре душите си да не кривите и да спрете да ми се усмихвате фалшиво.
За мен сте никои и аз съм никоя за вас. Така ще продължим и занапред. Истинските ви лица поне прозрях, но омраза не тая, в живота желая ви късмет.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
