Времето настъпи,
прекрачвам този праг, но за последно.
Спомените скъпи
завинаги обаче ще пазя дълбоко в сърцето.
Пристигнах с трепет,
тръгвам си със сладко-горчив вкус.
Дванадесет години бяха време,
в което бях и лидер, но и просто дух.
Застига ме носталгия.
Щастлива съм, но сълзи пак ми парят
за това, което зад гърба си съм оставила,
но и за бъдещето, което ме очаква.
С поглед влажен
запечатвам миналото си като на снимка.
Попивам всеки миг финален,
а по устните ми грее тъжна усмивка.
С ръка за сбогом махам
на края на един етап.
Всичко хубаво съм себе си отнасям
напред към пътя нов, неизвървян.
Випуск 2019
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
