Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Очите си за миналото не мога да затворя. Вървя напред, но то връща ме обратно. Спомените бегли замъгляват кръгозора, а душата ми се къса жално.
Разкъсана съм на парчета, За греховете ваши плащам аз. Някак си съм променена, но зад мен промъква се потайно страх.
Страхове зад детската врата прикрити. Минало, обагрено с гледки на насилие. Падам аз на пода с колена в скута свити, молейки се пред вас за мъничко затишие.
Мина много, минаха години. Тишината тъй желана все пак се възцари. Бурята обаче върна се с нови сили, душата ми успя да покори.
Де да можех се отдалеча и да забравя, да се скрия, за покоя свой тайно да копнея. Едновременно обичам, но и мразя, но някак си с миналото се научих да живея.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
