Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Свита на кълбо с опрян гръб на вратата С ръце запушили ушите ми, за да не чувам поредната тирада. Моля се да спре, моля се за тишина. Но очевидно това е моята съдба.
Скоро в стаята нахливат те-крещят, бият се и хвърлят. За пореден път успяват къщата да обърнат. Изглеждат озверели. Като диви животни. Сякаш всеки гледа в кой момент другия да заколи.
Заставам между тях, плачейки и ктещейки с цяло гърло, Но те не ми обръщат внимание, гласът ми се чува смътно. "Мамо, татко, спрете!"-опитвам аз отново, Но те продължават да се карат още по-жестоко.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
