Родена да обичам,
но научена да мразя.
Сълзи от очите ми се бавно стичат,
боря се с мисли черни, зародили се в мрака.
Що за дума е това любов?
Та дори и себе си да обичам аз не мога.
Чувам я далеч в пустошта, като отчаян зов,
но твърде мъртва съм да отговоря.
Не познавам нищо друго,
само омраза, завист, мъст.
Нуждая се нещо различно да почувствам,
сърцето ми обаче е изваяно от камък.
Душата ми се трови,
от тъмнината се вече задушавам.
Неспособен си от мен да я изгониш.
Мирът ми е мираж, не бива да се заблуждавам.
Но все пак зная, че някаква искра
трябва там някъде в мен да се е скрила.
Ще очаквам търпеливо любовта,
която омразата ми към света ще е измила.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
