Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Опитах да те променя, но твърде сбъркан се оказа. Подадох ти любов в мъничката си ръка, ала ти изхвърли я в прахта с омраза.
Кръгозорът ти е завладян от жлъч, виждаш само черни гнусни сенки. Замъглен си отвътре и отвън, трупаш една след друга грешки тежки.
Непоправим си.
Отдавна трябваше да се откажа, двубоят ми с теб е от първия момент загубен. Постарах се, но се уморих да ти доказвам, че мракът от душата ти ще е прокуден.
Отблъскваш ме, не искаш помощ, плуваш към море от самота с настървение. Бягаш от себе си в злополучен поход и търсиш в алкохола фалшиво изцеление.
Непоправим си.
Сам погуби се в живота, вината носиш си на собствения гръб. Около врата постави си хомота, срина своята душа и плът.
Превърнал си се в роб, в мизантроп, в отшелник. Влачиш вериги от порок след порок, не мога да те избавя, ти на себе си си пленник.
На баща ми
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
