Боли, когато си сама
Насред тълпата, но отдалечена от света
Боли, когато ранена е твоята душа,
А сърцето ти гние във вина
Товар огромен
Плещите ти смазва
Животът, от който ти отпи, оказа се отровен
Огънят в теб угасна
Частиците от себе си
Да събереш ти трябва
Да се стегнеш, да се изправиш на крака
Но усещаш, че си просто твърде слаба за борба
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
