Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Един поглед и една усмивка, само толкова ми беше нужно, за да падна в ръцете ти, да се отдам на пламенното чувство.
В ума ми само ти витаеш, ден и нощ не даваш ми покой. Душата ми пустиня беше преди да я омаеш, а сега върху нея лее се порой.
Първо беше лек ръмеж, невинен трепет, после - сякаш бях ударена от гръм. Миг по-късно представа бях изгубила за време и подгизнала до кости стоях на твоя дъжд.
Буря от емоции ме застигна, твоето торнадо старото ми Аз изкорени. Нещо ново, непознато изведнъж разцъфна и ако е любов, нека ме изпепели.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
