Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво.
Това е мигът, в който се чувствам свободна.
Думите...
Две самотни нощни птици с разперени криле към дъното политат, щом тъмнината падне върху небосклона. Два силуета неясни, лишни поредна зимна вечер по улиците пусти скитат в последен опит със себе си да се преборят.
В гърдите им катран клокочи, студът просмуква се в чупливите им, кухи кости, а погледът блуждае някъде отвъд реалността. Не някъде, където те ще са самотни, а там, където ще са отново заедно в своята самота.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
