Душа бездушна плаче,
но никой стоновете й не чува.
Като мъничко сираче,
молещо се за поне една едничка нежна милувка.
Твърде изтормозена е таз душа...
Студена, мрачна, проклета!
Белязана от собствената си тъга,
от света изкривена.
И боли, боли, боли...
Всяка частица от нея се по малко руши.
А сърцето й кърви ли, кърви ли, кърви...
На краката си боси едва се крепи.
Под тежестта на мъките свои
се препъва, цялата стене.
Отчаяно търси онзи вечен покой,
но на гърба си ще носи тежкото бреме.
И ето, че тя се изгуби
в нищото, сред пълна тъмнина.
Последен писък жален се отключи,
а душата бедна се погуби в самота.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
