Времето върви стремглаво,
а аз на място сякаш бягам.
Всичко в мен е замряло.
Стъпвам плахо, изоставам.
Светът около мен кипи,
заложен е на карта.
Към промяна всеки се стреми,
но аз съм още тук, заседнала на старта.
Реалността изглежда
мираж далечен.
Опитвам се в бъдещето да се вглеждам,
но пътят ми е на провал обречен.
Но може би ще тичам,
някой ден трябва да успея.
Дори и на разочарование да се заричам,
трябва и ще оцелея.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
