Ранна сутрин седя сгушена с книга в ръка.
От часове не спирам да чета.
Разлиствам страниците като омаяна,
Сякаш всичко на този свят съм забравила.
Държа при себе си стиховете на дядо,
Разказвайки той в рими за неволите си на младо и старо.
Всяка емоция, всяка случка, всеки проблем...
В момента всичко това живее в мен.
Три ръчно напечатани книжки...само това ми остави.
Книжки, пълни с преживявания и веселби до забрави.
Дядо, с теб аз много се гордея
И по невероятния ти талант аз винаги ще милея.
На дядо ми, който е бил прекрасен поет.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
