Аз съм бъркотия,
от сълзи, болка, смях, тревога.
Емоциите ми превръщат ме във фурия.
Истинското си лице да скрия от света не мога.
Трудно ми е да призная,
притежавам буря в своето сърце.
Но не мога да забравя,
че преди на нейно място имаше мъничко дете.
Но това дете го няма вече.
Появи се нещо друго, нещо тъмно.
Подреденият ми свят изчезна надалече.
Хаосът облада душата ми напълно.
И ето пак отново скитам
насред улиците студени.
Трудно ми е да вървя, залитам.
Очите ми са от мъка почернели.
С разчорлени от вятъра коси
продължавам своя път напред.
Сълзите ми отдавна са пресъхнали,
но хаосът някак си превърна се в мой късмет.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
