Мир желая от сърце,
но проклета съм със съдба отровна.
Моля се, вдигам към небето аз ръце,
но няма милост, само тишината гробна.
Тъмни сенки отнякъде към мене се протягат,
отчаяно ме търсят хладните им пръсти.
Хватката си около гърлото ми те затягат.
Изчезвам в нищото, сред мъглите гъсти.
Нека чернотата отново ме обгърне,
да изпълни дробовете ми със срам.
Попаднала съм в силната прегръдка
на демоните злобни, трябва да им се предам.
Но те не ще ме сломят,
на колене няма отново аз пред тях да падна.
Може и да накарат костите ми да горят,
но хармония е това, от което се нуждая.
Дълго време вече сражавам се в тази война,
но за мир в душата си продължавам да копнея.
Към звездите насочвам умолително глава,
искам да се боря, искам да живея.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
