Ти си там, а аз съм тук.
Не са ни нужни думи, не ни е нужен звук.
Ние сме далеч, но толкова наблизо.
Обгърнати сме от приятелското крило.Минаха години, сякаш беше вчера.
Моментът, в който съдбата ни ни срещна.
Бяхме малки и неопетнени.
А ето ни сега - същите, но помъдрели.Ти показа ми онази сила.
Дотогава тя от мен се беше крила.
Мистиката на това да вярваш в добро.
Изкуството да премахваш всяко зло.Ти си тази, която на приятелство научи ме.
И си още тук независимо какво случи се.
Показа ми, че няма да ме забравиш.
Доказа ми, че няма да ме изоставиш.Един истински човек стой пред мен сега.
Истинска приятелка до края на света.Остани такава каквато си винаги била.
Знам, че с теб никога няма да остана сама.Прости грешките, който често аз допускам.
Но знам, че теб не бива да изпускам.
Благодаря за всичко, което си!
Благодаря, че най-добра приятелка си ми!На Я., която днес има рожден ден, но никога няма да види това, защото съм твърде срамежлива, за да й го покажа! Обичам те безкрайно много!
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...