За теб ще се преструвам,
да бъда силна мога в своето падение.
Дори и хиляди огньове срещу мене да бушуват,
ще стискам зъби в тъмното предверие.
Силно аз ще тъпча
върху мечтите свои по пода разпилени.
Същността си гордо ще преглътна,
сълзите ще избърша от очите потъмнели.
Демоните си ще срутя, ще ги скрия
надълбоко зад врати железни.
Душата крехка ще съсипя,
ще се погубя доброволно зад лъжи словесни.
С грим, корекция, фасада
като на маслен бал роля ще играя.
Ще потъвам плавно в бездънната измама
на този грозно сътворен от мен театър.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
YOU ARE READING
Mess
PoetryЖивотът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите...
